Това ми е повече от пределно ясно. Просто те бъзикам и намеквам, че по всяка вероятност грешката е в твоя телевизор. Малко подобно на ситуацията при мен и Гардиан.
А и ти си падаш по дълбокомислените неща - е не се сещам за песен на Kamelot, в която да не можеш да ги откриеш.

парадоксите са направили света толкова педалски як :ь

но и аз бих харесал още един техен концерт тук, мисля.

Нещо тук не схванах! Това "идиот" за мен ли се отнася? И ако да - защо? Защото не харесвам особено много албума?!

Да, Камелот се харесват или не се пише нищо за тях.

Пич, порасни! Тук е форум и има свобода на словото. Всеки има право да си изказва личното мнение. Дори и моето мнение да не ти харесва, обиждайки ме нито ще го промениш, нито нищо... Само се излагаш. Спазвай добрия тон и се научи да уважаваш чуждото мнение.

ПС. Може и да съм пропуснал да спомена, но Камелот са една от любимите ми групи. Ghost Opera сам по себе си е добър албум, но очакванията ми бяха прекалено големи, след предните им четири феноменални според мен албума.

е блъд те бъзика де, ти защо се връзваш така..

Форумно правило номер 1:
- ако има емотиконки, то те нагледно показват отношението на писалия
- ако емотиконки отсъстват, то тогава си имате работа с ирония

мхм...

Ей този момент ми е до болка познат от "Ghost Opera"-та - моментът, в който си изтъркал новия албум на Kamelot от слушане и първоначалното разочарование току що се е стопило напълно. Моментът, в който вече всяко моментче от тавата те кефи, дори и онези моменти, които си мразил в червата няколкостотин плея по-рано.

Та, изциклих "Poetry for the Poisoned" порядъчно тия дни, а циклажът всъщност тепърва започва. Стилово имаме "Ghost Opera" pt 2., но по-проста като изпълнение и по-сложна като възприятие. Много богат на емоции и образи е новият албум, което го прави една идея по-труден за схващане. Докато в предния албум долавях ясна романтична нотка, тук преобладават по-мрачните усещания - гняв, огорчение, взиране в себе си (The Zodiac - едно от най-яките парчета в албума, btw), доста повече мистичност и тук-таме текстове за свръхестественото. Бях раздразнен в началото доста повече отколкото бях раздразнен в първите няколко слушания на "Ghost Opera", дори някои парчета си ми бяха открито противни, но се радвам, че отново успях да преборя това чувство, заслужаваше си усилията.

Хубаво е, че групата се развива, само че сякаш би ми се искало следващият албум да е малко по-директен, а не да го харесам чак след 300 скробъла.

Ее, стига бе! Верно ли Ghost Opera стил? Направо се чудя дали да не го пропусна. Баж толкова голям циклаж да ударят... да не би да се изчерпват? Я да си дадат 2-3 години пауза и да се занимават с по-други стилове или нещо друго, което да ги вдъхнови малко.

Дайте го тоя албууууум, мразя ДИлянка вече

Aresius, гъбъркал съм те, човече, не съм искал да се обиждаш. (:

А, да, и още нещо набързо - Khan e ебати великият глас!!! Имам чувството, че е като отлежало вино - във всеки следващ албум има по няколко нюанса отгоре.

Аз лично нямам нищо против да слушкам рифове като в "Rule The World" , "The Human Stain" & "Morning Star" . А пък ако се намира и по нещо баладично, няма да го откажем .

Aз полудях покрай това албумище. Рядко творбите им ме грабват от начално слушане, тази също не се оказа изключение от правилото. След 4-5-6 завъртания направо преминахме на венозно ниво, обаче. Много по-мрачен, сложен и най-вече музикантски албум. Не мога да кажа, че прилича чак толкоз на "Ghost Opera" цялостно, но не е и като да липсва тотална връзка - "The Great Pandemonium" напомня на "Rule the World", баладата със Simone също прави лек реверанс. Най-силното й включване обаче ми се струва в тетралогията, от чиято красота и завършеност ме побиват тръпки (part 1+2...!!!) Наблегнали са много на едно по-разчупено свирене, което със сигурност ще се окаже балсам за ушите и очите на живо. Фаворит ми остава "As if Timorrow Came" с прог куплетите и мелодичната динамика нататък, да не споменавам, че тукашните припеви са изнесени на едно още по-високо ниво в добавка, за сметка на мега разчупени композиции като цяло. Jon Oliva кърти в "The Zodiac", леко го удря ала Warrel Dane с това психо изпълнение. "Оnce Upon a Time" и "My Train of Thoughts" са изпечени хитове от най-висока класа. Khan се разписва с едни от най-впечатляващите си вокали, по дяволите.

Албумът на годината за мен до момента, заслужава си всяка една отделена секунда - че е и необходимо, за да се разкрие в пълния си блясък, както вече каза Венци. Поклон!

Та от къде го напипахте? Предимно ме интересува песента с Олива и кавъра на Ник Кейв.

Ама как замълчахте само - такива тийзъри пускайте когато албума е близо до лийкване

Да не казвам голяма дума, но за момента "Poetry For the Poisoned" ми харесва повече от "Ghost Opera". При все че не е особено хомогенен, ми се вижда по-грабващ и въобще по-запомнящ се. Много силни мелодии има в почти всяка песен, някои дори ми напомнят златната ера на "Karma" в това отношение. Иска си известно слушане, но след това неминуемо обсебва.

Poetry For the Poisoned на моменти ми напомня на ранните Queensryche. Гласът на Khan отвява.

Oliva не знам къде го сравнявате с Уорън Дейл, пее си 'нормалния' психарски стил, който си ползва при нужда още от ранните Savatage. Повече очаквах от песента. Под повече имам предвид, че много малко са му дали да пее. Олива можеше да направи тази песен страхотна, но така е доста скучновата - едно и също. За другите няма какво да кажа, не съм ги слушал.

ДАЙТЕ АЛБУМААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААА

пусни един сърч де, има го в маймунди и разни други лесно достъпни сайтчета

'Poetry For The Poisoned' [8] определено е много силен албум. Групата категорично НЕ стои на едно място - музиката им става все по-комплексна, злокобна и песимистична, без това да се отразява на епичната и леко драматична атмосфера. Някъде в по-горните постове бях мернал сравнение с Queensryche, което май е доста логично, защото 'Poetry...' поне според мен се явява Kamelot-ския 'Promised Land'. Обречени сме!!!

Чудесен е новият албум на Камелот, грабна ме още от първо слушане; всъщност още от обсебващата "The Great Pandemonium". Много интересни моменти има, включването на Simone ми направи впечатление, но му трябва малко повече въртене, за да изкажа цялостно мнение. При все това ми харесва повече от "Ghost Opera"; сравнение с по-старите албуми е още рано да се прави. Прекрасно са се справили момчетата, албумът ще се цикли много; а и ще се нареди сред най-добрите на 2010...

Скучен и почти до болка познато звучене вече. След няколко седмици ще му дам втори шанс.

Съгласен с абидос.
Липсва му тази сантименталност, която е характерна за по-стари неща на групата. Аз и "Ghost opera" не харесвам особено, обаче Поезията ми е по-слаба и от нея. Има време, но и звученето не ми харесва честно казано.

А междувременно, ето го и видеото на The Great Pandemonium.

Mass mechanical undead! Не знам, ама покрай тоя албум имам много сериозни проблеми със слушането на каквото и да е друго - новите Therion, Amorphis, Dimmu Borgir, October Tide донякъде помагат, но е почти безнадеждно. Общо взето стигнах до стадий "Poetry for the Poisoned" и "останалата музика" с висок резултат в полза на първото.

edit: Karma (live at Wacken 2010) с доста откачена камера, но визията е без значение тук.

И аз съм съгласен с Abydos. Не че песните като цяло са лоши, не че момчетата не свирят и пеят подобаващо, но някакси ми е скучен албума, също както бе с предния. Има две-три композиции които доста ми харесаха, но останалите някакси ги чувствам като пълнеж. От едноименната очаквах мнооооого повече, но уви.
За мен този албум е по-добър определено от Призрачната опера, но същевременно е доста по-назад от The Fourth Legacy, Karma, Epica и The Black Halo.

За мен албумът е пълен уин, останах много доволна. Още от първото слушане ми направи впечатление вкараното разнообразие - и в ритъма, и във вокала, и в тематиките, което според мен е ключово за група, чието настроение в песните рано или късно започва да преобладава и тежи.

Изключително съм впечатлена от The Great Pandemonium, The Zodiac, Hunter's season и Incubus. Още повече ме впечатли подбора на темата в Dear Editor+The Zodiac и наистина с нетърпение очаквам интервю, с което да сравня теориите си. Някой друг да подкрепя предположението, че в тях става въпрос за небезизвестният Zodiac Killer? То просто няма как да е иначе, но е интересно да попитам

^ "В 2010 году американская пауэр-метал группа Kamelot записала песню «Zodiac», которая вышла на альбоме «Poetry for the Poisoned»."
http://ru.wikipedia.org/wiki/Зодиак_(убийца)

^ Хаха, бързи са

^^ Естествено. Даже "Dear Editor" цитира директно писмо на същия:

"This is the Zodiac speaking, I am back with you. Tell Herb Caen I am here, I have always been here. That city pig toschi is good but I am both smarter and better. He will get tired then leave me alone. I am waiting for a good movie about me... Who will play me? I am now in control of all things."

...че и текста на The Zodiac следва доста точно сценария. Като сме заговорили така конкретно, "Hunter's Season" е посветена на майката на Thomas, която почина неотдавна. "Poetry for the Poisoned" разказва вампирска история - всъщност целия албум бе предвиден да съдържа такава концепция, но се отказаха заради нашумелите Twilight простотии, запазвайки връзката само в рамките на тетралогията.

гг, бейби :>

^ директен цитат.

Снощи го чух. Не ме впечатли. Сега го слушам пак. Ако не ме впечатли, ще го слушам отново. До нова година може и да се харесаме. Цялата тая творба ме навива на плач. Явно все пак успява нещо в него да ме трогне, но това никога не ми се е случвало на Kamelot, подобен род емоция, при това от албумът като цяло. За сега обаче съм склонна да кажа, че това не е достатъчно.

Не знам за вас, но според мене Камелот са надскочили определението за "група" с този албум...

По-малко от метъл опера (и количествено и качествено) за следващата им творба не очаквам!!!

До момента фаворит е Seal of Woven Years - ще си я слушкам до побъркване

П.П. Между другото видях, че Рой Кан нещо се разболял и за американското им турне щял да го замести вокалиста на Circus Maximus...

Е, след това мнение, ще взема днес пак да го пусна. Само се чудя защо не ме грабва както ме грабна Сонатата- от раз- просто защото е нещо различно?

^ Може би Аз от известно време съм на мнение, че просто някои неща не ме грабват, защото не съм на тази вълна в момента. Открих за себе си Evergrey чак когато изпаднах в подходящото настроение... (така да се каже )

И откакто не подхождам с определени очаквания по време на слушане, по-пълно и цялостно възприемам парчетата.

Чудесен албум са направили и този път. Наистина е по-смилаем от Ghost Opera, не толкова разнолик може би. Харесва ми, че са поразчупили свиренето, а Khan както винаги пее перфектно. Poetry for the Poisoned влиза направо в годишната ми класация, по-натам ще видим на кое място.

Състоянието на Roy явно пак се е влошило. Точно когато изглеждаше, че се е справил с проблемите и ще продължи турнето... Дано не е задълго. Затова пък има ъпдейт по заместника му:

И какво, любимият ми вокалист ще бъде заместван от... любимия ми вокалист? Много примамливо стана изведнъж, така както са се събрали и с Evergrey в пакет.

На него какво му имаше? Да не вземе да се гътне, тая година много музиканти май заминаха да му еба майката.

Нервен срив, твърде много претоварване. Преди седмица-две се появи новината за втората част на турнето и от лейбъла потвърдиха, че е ОК, явно обаче не е съвсем така. Или пак се е тръшнал и той. Аман!

edit: А трябва да се стяга, че има DVD да записва есента.

Нервен срив?! Хмм... Не знам... Нещо това не ми звучи като достатъчно убедителна причина да зареже колегите си по време на турне. Още повече че преди турнето и преди излизането на последния им албум мина немалко време от последните концертни и други изяви на групата, така че се чудя откъде толкова се взе тази причина за нервен срив. Все пак дано да е това истинската причина, а не някоя друга, по-страшна.
Колкото до заместника... Няма да коментирам качествата му. Но се чудя как ли ще звучат парчетата на Камелот с гласа на Фабио. А още повече се чудя Фабио как ще съчетае това си ново задължение с вокалните си изяви в Рапсоди. Не знам точно кога и за колко време Фабио ще е певец на Камелот, но знам, че от 8-ми февруари започва европейското турне на Рапсоди. После ще имат няколко изяви по летните фестивали и след това ми се струва,че би трябвало веднага да започнат ново турне, защото новия им албум вече ще е излязъл. Хмм... Да видим, дано заради участието на Фабио в Камелот да не се промени датата на излзане на новия албум на Рапсоди, както и плановете им за евентуални бъдещи концертни изяви.

Ше е много тъпо ако е толкова емо причината да ги заебе по време на турне, но най-вероятно просто си е болнав по принцип.
Както и да е с нетърпение очаквам да чуя как ще звучат с Фабио Леоне, той едва ли ще може да докара специфичната бленда на Кан, но ми е доста по-любим и мощен глас. Макар, че и от песента с Джон Олива очаквах повече, ма се оказа пълна скръб, както и по-голямата част от албума. Номера с 300-тата преслушвания нещо не провървя при мене, харесват ми 2-3 песни като цяло и това е. Тия заглушавания и пърдящи ефекти на китарите, че и на вокалите направо ми бъркат в гъза, въобще групата е тръгнала по път, който никак не ми се нрави...

Не знам за вас, но аз бих си умряла от щастие, ако видя това или това със същия състав............. Фабио не е човек.

Доста по-различно звучи от това, което съм свикнал да чувам от бандата с Рой, но по никакъв начин не мога да кажа, че е по-зле. Все пак Фабио е един от водещите метъл гласове в момента. Ако наистина са верни слуховете, че ще ни посетят наесен...

Никак не звучи зле, знаем че Фабио е доста "гъвкав" вокалист, съдейки по начина по който пее в Rhapsody, Vision Divine или пък в Labyrinth. Съмнява ме обаче, че ще остане за постоянно в Kamelot (ако Рой не се върне, разбира се) а и честно казано, не съм сигурен, че искам неговия глас да е в следващия им албум. Но ще поживеем, ще видим. Със сигурност бих ги гледал с него, ако наминат през есента, както казва Ицо.

Едва ли ще е пълнокръвен заместник, не. Но виж, като гостуващ музикант съм много за. Eто ви още The Haunting и откъс от любимата ми Nights of Arabia.

По дяволите... Фабио се справя по-добре отколкото си мислех. Не че съм се съмнявал в качествата му, разбира се. За мен той е по-добър певец от Кан, но пък Кан има прекалено специфичен глас, затова си мислех, че няма да е лесно за който и да е певец да го замества. Но Фабио доста добре се справя, все едно че е певец на Камелот от много години. А това ако не се лъжа е първия му концерт с групата! Особено ми хареса Don't You Cry. На тази песен честно казано Кан въобще не ми липсваше
Колкото до дуета със Симон... абе струва ми се че Симончето доста изфалшивява, но пък мога и да греша де... все пак качеството на звука не е добро.

На места Фабио даже ми харесва повече от Рой.

Вижте само как прави "Center of the Universe"... Дори най-високата част в средата, на която Рой напоследък се мъчеше, я взима перфектно!