"На българското образование му липсва кураж за истински реформи", коментира "Сега".

"От 10 години изследванията PISA показват провала на образователната ни система, но просветните министри се правят, че не го забелязват. Данните сякаш не съществуват, а завъртяно в поредната цялостна реформа и безкрайни пренаписвания на проектозакони, образованието пропуска випуск след випуск.
Международни проучвания от рода на PISA изобличават лъжа, която никой не иска да си признае. Тази лъжа води до прекрасен среден успех на абитуриентите, добри резултати на матурите и рекорден достъп до висше образование - по последни данни в университет постъпват близо 80% от учениците, добрали се до 12-и клас. Тази лъжа спестява милиони левове на държавния бюджет и огромни усилия за образоването на децата от малцинствата, а както показват международните данни - и на тези от мнозинството."

Ще си позволя да сложа една тема за младото поколение, което доста сериозно участва в този форум.

Незнам какви са факторите в момента всички младежи 12-18 години да са толкова безкрайно неграмотни. Не мога да си обясня как може за 16 години да са прочели 2 книги една от които да е "Лукчо" втората да е "Тримата мускетари" и даже да не са я дочели. Да се държат , като идиоти да пият и пушат повече от родителите си, а сигурно и секс да правят повече от тях. Кумири да са им разни там загубени фолк певачици.

Обеснете ми какво мога да очаквам от подобно поколение?

Едит- извинявам се ако вече има такава тема (трийте наволя)

Твърдо: през ноември ваканция, потвърди за "24 часа" министърът на образованието, младежта и науката проф. Сергей Игнатов. Основното образование вече завършва в 7-и клас, от 8-и започва гимназиалната степен, която е двуетапна.

След 10-и клас даваме възможност за по-голямо профилиране. До 4-и клас няма да има оценки, изразени в числа. Децата няма да повтарят затова, че са зле по аритметика например.

През кура ми е. И без това от висшето смисъл няма.

Как държавата ни взема децата
Николай Дренчев, член на УС на Национална мрежа на родителите
27.11.2012

Днешната българска държава отнема на семейството правото да възпитава и образова децата си - чрез 3 закона
Държавата ликвидира същността на семейството, като му отнема правото да възпитава и образова децата си. Превръща го суровинен придатък, осигуряващ й биологичен материал, т.е. - деца. Това става чрез три закона: закона за образованието, закона за възпитанието (за детето) и за детското правосъдие.

Мисля си, че ние, българите, извадихме късмет с "прехода" - когато другите държави въвеждаха подобни законодателни безумия, нашите политици воюваха за разграбването и разпродаването на държавното имущество.

Това ни осигури време, за да се проявят резултатите от (анти)детското законодателство в "напредналите" страни. Ако сега, виждайки техния горчивият опит, допуснем това да се случи у нас - няма да имаме право да обвиняваме за нещастията си нито турският султан, нито съветската армия - ще сме си виновни само ние.

Трите закона, които за краткост ще наричам "за образование", "за възпитание" и "за детско правосъдие" се сглобяват един с друг и истинската им същност и резултатите от въвеждането им проличават едва след влизане в сила и на третия закон. По-рано тази година беше направен опит да прокара първия закон - за възпитанието, т.нар. "закон за детето".

Законът породи яростна буря от негодувание: противопоставяше деца на родители, а за арбитър помежду им позволяваше да се самоназначават чиновниците от СС (социалните служби) - хора без образование, собствени деца или смислен житейски опит, които получаваха безгранична и безконтролна власт да бъдат обвинители, свидетели на собственото си обвинение и експертни.

Под претекст за борба с жестокото отношение към децата, всяко прегрешение се наказва с висшата форма на жестокост към детето - раздялата със своето семейство. За да се задействат СС, според закона не се изискваха никакви обективни доказателства за насилие над дете: разрешаваше се след анонимен донос, посред нощ, без никакво разследване, да се изведат децата от което и да е семейство. Естествено, подобни действия нанасят на децата (а и на родителите) травми за цял живот.

Пред надигащата се вълна от протести (в година преди избори стават и чудеса) правителството отложи (засега) приемането на този закон.

Но дори и да бяха приели първия закон, той не би заработил преди приемането на ЮЮ (Ювеналната юстиция (Juvenile Justice) - закона за детското правосъдие. Докато родителите имат право на справедлив процес, право на обжалване на действията на СС (социалните служби) и достъп до независими свидетелства и експертизи, огромната част от отнеманията на деца биха завършвали с благополучното им завръщане при семейството.

С въвеждането на ЮЮ, под предлог за "специално", "детско", различно от масовото правосъдие, се отнема правото на родителя да води справедлив процес срещу произвола на служителите на СС. Едва тогава индустрията по отнемане на деца може да заработи на пълни обороти.

Но тези дни обществото ни ще бъде атакувано със също тъй страшния "закон за предучилищното и училищното образование". Вероятно се питате: какво против би имал един родител против образованието? А аз ще ви питам: какво общо имат училището и образованието?

Моля, не бъркайте възрожденското училище със сегашното. Когато нашите възрожденци са създавали училището, децата са се изграждали много в семейството и малко в училището. Училището е надстроявало, дозапълвало, оформяло и шлифовало изграденото в семейството.

Учителите са имали свободата да избират методите, темпото и поредността на преподаване съобразно учениците си. Учителите са били най-уважаваните хора, силни и пламенни личности, учители са били и Левски, и Ботев.

Ако се приеме закона за образованието, с който предстои да приемат в навечерието на нова година, (колко удобно - крайно неподходящо време за протести) социалните инженери от това правителство ще могат да се поздравят: България ще се сдобие със закон, на който Хитлер и Сталин могат да завиждат.

Дори фашистите и комунистите оставяха децата в най-крехката им възраст - до 7 години в ръцете на родителите им. Но такава милост на нашите деца им е отказана. Съгласно закона, децата ще се въдворяват в учреждения на 4, а за родените след септември - на 3 годинки. (Прецедент в Европа!)

Какво точно ще правят в тези учреждения, какви познания и умения трябва да постигнат, възможно ли е това да се прави в друга среда - не се упоменава. Законът не указва минимални резултати и пътища за постигането им - той урежда целодневното похарчване на времето на децата. Законът за образованието в частта му за предучилищно образование ликвидира възможностите на семейството да участва в изграждането на детето като личност.

При такава идеология, стояща зад закона, няма шанс училищното образование да е по-добре уредено. Ликвидирани са всички форми на образование, освен държавната. Частните училища, дори и да имат сапун и топла вода в тоалетните, но също са длъжни да се придържат към държавноодобрената програма за преподаване. Предстои домашното образование да бъде обявено вън от закона. (Не е прецедент в Европа - в Германия Хитлер също го е отменил!)

Какво толкова лошо има в държавното училище? Не, не е проблемът в училището, а в закостенялата тоталитарна идеология, изповядвана от управляващите ни законодатели. Вероятно трябва да им напомним, че хората са различни и децата са различни. Не само децата с различен генетичен потенциал, отглеждани в различна среда, но и децата в едно семейство са различни. Всяко се ражда със своя темперамент, характер и заложби. Те се развиват с различни темпове, ту бързо, ту бавно. Идеята за всички, толкова различни деца, да има една единствена програма за обучение е безумна.
Държавната програма може да бъде подложена на унищожителна критика. Критика заслужават методите на преподаване (с фаворитизиране на вербално-лингвистичният), разпокъсаността на материала и темповете на поднасянето му, възрастовата сегрегация, липсата на лично време и лично пространство, липсата на време за общуване между съучениците. Но критиката ни е насочена не към учебната програма, а към законодателя, който не допуска съществуването на друг модел на образование. Така ние, като общество, губим отправна точка за сравнение, нямаме възможност за избор, нямаме възможност да си формираме мнение, не знаем кой метод при какъв случай е добър, дали сме на прав път, или напротив - развиваме порочни практики и неадекватна грижа за децата.

Критика заслужава и финансирането на процеса: някакъв субект (държавата) с пари, придобити без съгласие (данъци) предоставя услуги (образователни) на цени под пазарните (дъмпинг). Ако се финансираха не училища (сгради), а резултати, постигнати в процеса на обучение, ако всички ученици получаваха финансиране на държавата - в равна степен или според резултатите, то цените на частните училища нямаше да са толкова далеч от портфейла на българския родител.

Щяха да се развият множество независими образователни институции, които да предлагат различни услуги срещу минимално доплащане, дори, поне теоретично, би било възможно съществуването на частно училище само с държавната дотация. Кому не би било изгодно това?

В цяла Европа частното и домашното образование са по-добре уредени, отколкото ще бъдат в България, след приемането на най-модерния закон. Вместо новости, ентусиазъм, разнообразие, възможности, от него ще лъхат деспотичност, закостенялост, тоталитарност. Проблемът, пред който сме изправени, е много страшен и не се състои в това, че децата ни няма да наизустят пълният максимум от енциклопедични факти, с които в училище ще им пълнят главите по вербално-лингвистичната метода.

Страшното е, че законодателите ни, погазвайки брутално всички демократични принципи, които прокламират, си присвояват целодневно от най-ранна възраст времето на децата ни, лишавайки ги от възможност да общуват истински, да натрупат собствен опит, да се развият, да пораснат. Защо те правят това? Не съм сигурен, вероятно - защото мислят, че най-добрият електорат са безмозъчните гледачи на телевизия. Но каквото и да мислят - това, което са намислили, не ми харесва!

Днес ще бъде прекратен договорът на учителката от столичното 130-о училище, която вчера отиде на работа в нетрезво състояние, съобщи Ваня Кастрева, началник на Софийския инспекторат по образование, за Нова телевизия.

Снощи Софийският районен съд прецени, че извършеното от Илияна Иванова не е дребно хулиганство и предаде случая за разследване на прокуратурата. В понеделник преподавателката по немски и руски език бе откарана в Пето РУП, където бе установено, че е с над 2 промила алкохол в кръвта. Сигнал за действията на учителката е подала директорката на училището, след като пияната преподавателка се смеела, танцувала и пеела в час. В репортаж на Нова телевизия днес директорката разказа, че учителката е била неадекватна, обяснила, че състоянието й се дължи на вирус. При разговора с директорката се опитала да стане от стола, но не успяла да се задържи на краката си.

Прецених, че състоянието й е тежко и извиках линейка, разказа директорката. След пристигането на полицаите, пияната учителка започнала да буйства срещу представителите на реда, да ги обижда и ругае.

Учител от 130-о предположи, че неадекватното състояние на колежката му се дължи на лична драма, тя имала три деца, които отглеждала сама и споделяла за финансови проблеми.

Децата и ние сме доволни от нейната работа до това, което се случи вчера, каза директорката. Учителката работела в 130-о училище от началото на тази учебна година. Съвестно си изпълняваше задълженията, поемаше допълнително отговорности, каза директорката. Тя каза още, че не знае нищо за проблеми на учителката, знаела само, че отглежда сама трите си деца, които били ученици между четвърти и осми клас. След това, което се случи съм притеснена за авторитета на българския учител, това не е профилът на българския учител, това е прецедент, вероятно съчетан с лична драма, но нека всички знаят, че това не е българският учител, коментира Ваня Кастрева.

http://news.ibox.bg/news/id_714964844

Чухте ли за тази невероятна простотия, която са измислили тия от МОНМ?

В интерес на истината имам спомени от основното образование, че по музика и изобразително изкуство учехме само история на музиката и изобразителното изкуство. Там шарехме някакви картинки по изобразително и това беше... никога не са ни показвали дори как да свирим на някой инструмент или някакви техники на рисуване. Ако са ни учели да четем ноти ще да е било преди 4ти клас. Това какво трябва да е, някаква много забавна ебавка ли? Ха-ха?

Статистически годишник

През 2002 г. малкото джебелско село Припек влезе в новините с бунтовете срещу закриването на гимназията. Според първоначалното решение на общинарите 45-те гимназисти трябваше всеки ден да пътуват по 30 км - до Джебел и обратно, но хората от Припек не се съгласиха и дружно се противопоставиха на властите. И успяха.

Училището стана държавно и грижата за него пое Министерството на образованието и науката. 11 години по-късно протести срещу затваряне на учебни заведения няма или ако има, недоволните граждани не успяват да пробият до националния ефир.

Апатията на хората към проблема със закриването на училища е показателна за цялостното отношение към образователна система. За трансформацията в отношението към училището обаче съществена роля има и държавата с целенасочената си политика за т.нар. оптимизация на училищната мрежа, която стартира при правителството на тройната коалиция, но продължи с пълна скорост и при управлението на ГЕРБ, чиято основна философия в областта на образованието може да се определи като бюджетен геноцид.

За последните 12 години броят на закритите общообразователните училища е впечатляващ - 803 учебни заведения са останали пусти за периода от 2000/2001 до 2012/2013. В началото на новото хилядолетие училищата са били 2843, а през 2012 г. са работели 2040. Осезаемо е свиването на мрежата от начални училища - от 374 на 152, и на прогимназиите - от 23 на 10. През 2007 г. правителството приема специална национална програма и оптимизацията на училищната мрежа се превръща в държавна политика. Целта е да се осигури "възможност на всяко дете да получи съизмеримо по качество образование" и "повишаване на ефективността на публичните разходи за образование".

Програмата стартира с бюджет от близо 30 млн. лв., като през първата година са затворени 74 школа. Общините, в които се намират закритите училища, получават финансиране от държавата, за да осигурят автобуси, столово хранене и целодневно обучение за пътуващите ученици, както и да ремонтират средищните училища, които ще приемат новите си възпитаници. Истинският бум на т.нар. оптимизация идва година по-късно - през 2008 г., когато за преструктуриране на мрежата от учебни заведения са похарчени 67 млн. лв.

Статистиката от отчета за изпълнението на програмата е безмилостна - общият брой на закритите през 2008 г. училища, за които общините получиха финансиране, е 296, а броят на преобразуваните в по-ниска степен училища, за които е предоставено финансиране на общините, е 14. Според данните на НСИ през въпросната учебна година общообразователните училища са се "стопили" от 2471 на 2171.

В този исторически план настоящата година е скучна ще опустеят "само" 22 училища

Едно от тях се намира в община Черноочене. Село Бели вир не е много известно, макар че е създадено през 1650 г. и в него се намира една от най-старите джамии в България - построена през 1677 г. Населението е предимно мюсюлманско, но всички училища носят имената на български революционери или на класици на родната ни литература. От есента селото остава без училище - класните стаи на основното училище "Никола Й. Вапцаров" ще останат празни. През последните 4 г. училището е било със статут на средищно и в него са идвали ученици от селата Стражица, Възел, Свободино и Яворово, където школата вече са закрити.

Разчетите на училищното ръководство в село Бели вир за предстоящата учебна година никак не са розови - първолаците ще са петима, а учениците от II и III клас са общо 10 и трябва да учат в слята паралелка. Деца за IV клас изобщо липсват, а в прогимназиалния курс се събират общо две слети паралелки от по 10 и 12 ученици.

Според зам.-кмета на община Черноочене Селями Бейсим Мустафа, ако училището остане да съществува в този си вид, ще наруши "принципите на равен достъп до качествено образование и обучение и ще се задълбочи процесът на миграция към областния град". В предложението му до общинския съвет за закриването той изтъква и други проблеми - учителите няма да могат да покрият норматива, ще има трудности при изплащането на заплатите им, а ниският училищен бюджет ще влоши качеството на учебно-възпитателния процес. Така още 37 деца ще стават по тъмно и ще пътуват до съседното село, за да се изучат.

Над 300 ученици само в тази община от планински села и махали, чиито имена малцина са чували, пътуват всеки ден до училище. Селата Минзухар, Железник, Три могили, Водач, Ябълчене, Божурци, Даскалово, Габрово, Комунига, Драганово, Бостанци, Вождово, Патица, Бърза река, Ново селище, Черна нива, Дядовско, Каняк, Житница, Яворово и Петелово са само част от маршрута на автобуса, който събира учениците и ги вози до средищното училище. Най-много пътуват децата от село Яворово, които учат в Житница - всеки ден по 20 км на отиване и 20 на връщане. Това е представата на държавните чиновници за модерното образование през 21-ви век.

В разчетите на финансисти и просветници ефективността на разходите надделява над опасностите от ежедневното пътуване

на малките ученици, особено през зимните месеци. Трудната достъпност на някои населени места в област Кърджали беше един от основните аргументи, с които депутатите от ДПС се обявиха против идеята на ГЕРБ за задължителна забавачка за 4-годишните. Но, разбира се, авторите на закона едва ли благоволяват да си представят как се пътува всеки ден през преспите, особено ако си на 4 години.

Освен липсата на деца общините се сблъскват и с друг проблем - окаяното състояние на материалната база. "Сградите са построени през 70-те и 80-те години на миналия век и се нуждаят от ремонтиране. Наложителни са спешни строително-ремонтни работи по покривните конструкции, топлоизолация, ремонт на ученическите столове, санитарните възли и се налага вътрешно и фасадно боядисване", обясняват от община Ардино защо се закрива началното училище "Христо Ботев" в общинския център.
Възпитаниците му са 21 и от 15 септември ще учат в средно общообразователно училище "Васил Левски" в Ардино. Очаква се там да се обучават 401 ученици от I до XII клас. Сградата на закритото училище ще се стопанисва от общината, а училищният инвентар ще бъде прехвърлен към средищното училище. Според кмета Ресми Мурад мярката ще доведе до повишаване ефективността на разходите за образование.

Големите общини също срещат проблеми с умелото управление на собствеността. Може да звучи абсурдно, но закриването и преобразуването на училища не подминава и София. През февруари тази година след двегодишно обсъждане на различни варианти бе затворено едно от най-старите софийски школа - 13-о основно училище.

През 1878 г. видният български възрожденец Никола Беловеждов заедно с жителите на квартал "Драс махала" се заемат да превърнат една стара порутена къща в школо. Година по-късно новото начално училище отваря врати за първите си възпитаници и приема името на първоучителите Кирил и Методий. През 1889 г. учебното заведение се мести в нова сграда и в следващите няколко десетилетия се превръща в едно от най-големите културно-просветни огнища на столицата.

Бивши възпитаници на 13-о училище от времето на соца с възторг и умиление си спомнят за просторните класни стаи с високи прозорци и широките стълбища с красиви дървени перила. Днес - повече от век след създаването, сградата на училището зее пуста и безстопанствена, а опитите в него да се премести Класическата гимназия поне за момента остават без успех.

В друга част на София - "Дървеница", друго популярно по времето на соца училище изживява своята криза

Известното преди години 8-о средно общообразователно училище "Васил Левски" от 15 септември ще бъде преобразувано в основно - с паралелки до VIII клас, отново заради липсата на ученици. През последната учебна година в него се обучават 291 деца, а учителите са по-малко от 16. За да се оптимизират разходите по издръжката, част от сградата е дадена под наем на частно училище. От Столична община посочват, че промяната ще има положителен ефект - учениците ще учат само в една смяна и ще има добри възможности за организация на целодневно обучение.

Въпреки дългия списък на закритите през последните 7 години училища липсва експертен анализ за ефектите от въвеждането на мярката. Удивително е, че въпреки стотиците милиони, потънали за оптимизирането на мрежата, и до ден-днешен не е ясно удачно ли са похарчени парите на данъкоплатците, колко от учениците, които трябва да пътуват, отпадат от училище, получават ли тези деца качествено образование и струва ли си цената.

Годишните отчети за изпълнението на програмата, които министерството е длъжно да публикува, представляват механично изброяване на броя на закритите училища и постигнати цели. Единствено в отчета за 2012 г. е направен опит да се откроят проблеми при реализацията на програмата, но пък липсват данни за финансовото изпълнение на мярката - не става ясно достатъчен ли е бил предвиденият бюджет и има ли необходимост от продължаване на програмата.

Отвъд скучните финансови разчети със закриването на едно училище си отива и историята му. Стотици летописи на малки селски школа в планинските пазви ще изтлеят забравени за поколенията. Днешните деца така и няма да разберат, че селското школо е построено с даренията на най-личните хора, че даскалите, които навремето са учели и млади, и стари на четмо и писмо, са пращани да учат в Европа със събраните от всички селяни средства, че школото е съхранило българския дух и родолюбие.

Днес, 135 години след Освобождението, образованието вече не е всенародно дело за просвещение и възпитание на малките умове, а статистически годишник, в който са изброени колко процента от училищата са с до 250 ученици, колко са с до 1000 и колко са с над 1000 ученици, с колко ще се намалят разходите по издръжката след закриването или сливането на n-тото училище и на колко ученици ще се осигури "възможност на всяко дете да получи съизмеримо по качество образование". Но наистина ли това е качественото образование?

Обикновен садизъм

Идеята за целодневно обучение, която, надявахме се, е отпаднала с неприемането на закона за училищното образование, се оказа само временно стопирана.

В предишния й вид концепцията предвиждаше целодневно обучение до 7-и клас. Както разбираме от изявлението на просветния министър Анелия Клисарова, вече е ъпгрейдната - целодневно обучение до 8-и клас.

И това ако не е садизъм спрямо децата! Дали не е била предложена от хора, които никога не са отглеждали деца? Или най-вероятно изобщо не ги интересува какво става с тях?

Само идиот би предложил децата да бъдат заставяни да прекарват по 8-9 часа сред стените на едно българско училище. Перспективата едно малко човече да престои на място като държавно/общинско училище, прегърбено над подобие на чин, където единственият уют често са няколко саксии с цветя, в повечето случаи изглежда вехто, тоалетните са с клекала и врати, които почти не се затварят, на много места зимата е студено...

Компютри има тук-там - и то за горните класове, мултимедийните продукти са фантастика, физкултурните салони - окаяни, не достигат географски карти и пособия за часовете във време, когато на Запад децата учат не като бабите и дядовците си.

Това някакво закаляване на характера ли е? Защото е съвършено демотивиращо и в състояние да убие всякакво желание за знание. Също като списъците със задължителната литература за четене.

Защо малките деца да бъдат въдворявани дълги часове на такова място, със същите учители, които да ги надзирават как си подготвят уроците? Сякаш резултатите на всички тестове като PISA и външното оценяване не са достатъчни, за да проумеят онези, (на които дължим всички лоши - и някои добри - решения), че проблемът на качественото образование не са... още няколко часа в училище.

С ужас - и чувство на вина - си спомням времето, когато се налагаше синът ми да ходи на занималня, за да изчаква сестра си, която учеше следобед и да се приберат вкъщи. Привечер виждах едно уморено дете, гладно - заради лошата храна в стола, с вид на сварен зеленчук. Имаше и период, в който по-големите момчета редовно обираха парите за закуска на дребните - и ако сестра му не беше успяла да се намеси, оставаше и без закуска.

В годините на моето начално образование занималните бяха само за изоставащите ученици, а аз с огромно удоволствие се прибирах след училище вкъщи, където ме чакаше обядът, приготвен от предната вечер - или рано сутринта - от майка ми, стаята ми и спокойствието на домашния уют.

Със сигурност някои родители ще се почувстват облекчени - така няма да се налага да търсят кой да прибира детето им от училище, да го води вкъщи, да има приготвена топла храна. Поне ще са спокойни, че домашните са написани. Но нима те са най-важното? А кога ще им остава време за игри, за общуване, за разходки...

И, моля, без тъпи доводи за социализирането - или за увеличаване на знанията, които чиновниците явно си представят за пореден път като наливане от една кофа в друга.

Всъщност, като в повечето случаи става въпрос за пари. По оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" 2007-2013 има предвидени 180 милиона лева за "Подобряване на качеството на образованието в средищните училища чрез въвеждане на целодневна организация на учебния ден". Ако влезе в сила, ще засегне децата от над 700 средищни училища.

Затова и никой не мисли дали по-дългият ПРЕСТОЙ в българско училище реално би подобрил качеството на образованието. Без да се подобри средата, да се измисли концепция - и хора, т.е. учители, които да я прилагат, това просто би било ... още една тухла в стената.

Също като обучението за 4-годишните, и целодневното обучение не трябва да е задължително. Нека родителите да изберат кое е най-подходящото за децата им. Освен ако не искат да са още едни тухли.